За кой ли път вече хора, облечени в правомощия, ме изкарват извън кожата ми?!?
От доста време се каня да зачекна темата за образованието, за компетентността на учителите, за достатъчността на образователната ни ситема или за безопасността на децата ни в училищата. Този път обаче няма сама да си слагам спирачки с обяснението, че негативните случаи са изолирани случаи. Защото не е вярно.
Случаите, на които съм била свидетел са толкова много, че наистина не знам от къде да започна...
Но, ето ви един много пресен:
Синът ми е първокласник. Още в началото на втория месец реши, че не иска да ходи на училище и че не желае да учи. Интересното е, че пред класната си обикновено е мек като памук, докато в занималнята и допълнителните дейности става неконтролируем. Ежедневни оплаквания от него валяха до момента, в който аз започнах да защитавам сина си. В края на краищата защо трябва той да е виновен, че всеки ден ми се прибира със синини и драскотини, със изрисувани с маркери или раздрани дрехи, с натъпкани с боклуци джобове и качулки на якетата. А трябва ли аз да се извинявам за това, че учителката е позволила на съучениците му да си играят на топка с чантата и вещите на моя син?! Защо тя е чула, че синът ми е нарекъл съученичка глупачка и поиска извинение от нас, но не го чу когато извикал от болка и не видя наранената му ръка, когато същото това момиченце забило молива си в ръката на моето дете (което е било и повода той да използва епитета). О, не казвам, че синът ми е ангелче, което само другите тормозят. Но смятам, че е съвсем естествена реакция да се съпротивлява и да търси начини да се защити. Прави го по най-неподходящия, но и най естествения начин. На агресията отвръща с агресия. Само че, ситуацията ескалира. Формите му на протест вече са толкова бурни и толкова крайни, че никой и нищо не може  да го накара да ходи на училище, да учи или да се държи добре. Нещо повече - сега за него и аз съм лоша, защото го принуждавам да ходи там, където с него се държат зле, карам го да учи, да пише домашни. Защото в занималнята той не се подготвя за следващия ден. Правим го вечер, след прибиране от училище, където той е изкарал 9 часа и съответно са ни нужни още поне 3-4 часа за подготовка, ако изобщо склони да учи.
 Поисках да сменим занималнята, защото виждах, че детето има проблем и не се чувства добре там. При което получих намесата на методически съветник с предложението да минем на индивидуално обучение, защото синът ми не бил подходящ за тривиалния начин на образоване. Разбира се, на мен щяло да ми се наложи да го водя и да го прибирам през 1-2 учебни часа, но в края на краищата имало възможност да мина на половин работен ден или да напусна работа!!!!
За щастие не такава беше реакцията на директорката на училището, но какво ще стане, ако синът ми продължи да не иска да учи?! А кой и как ще го накара? А как така се случи, че дете, което нямаше търпение да тръгне на училище и се радваше на всяко купено за училище нещо, което само ставаше сутрин и се обличаше и приготвяше за училище преди още аз да съм се събудила сега ми казва: "Ти си лоша майка" в момента, в който спомена учене или училище?
А какво ще правим утре, когато ми кажат да си търсим друго училище, защото такава е практиката. Никой не се опитва да помогне на проблемните ученици, просто гледат да се отърват по-бързо от тях, давайки им отпусното свидетелство, но задължително придружено с досие със прегрешенията на малкия престъпник. Защото точно такова е отношението. Щом създава проблеми, значи е малък престъпник.
Не съм забравила класната му. Да е жива и здрава тази млада, умна жена, една от малкото приели професията за призвание. Тя ежедневно търси нови и нови подходи към душата на моето дете и в повечето случаи успява, поне докато колегите й не се намесят с неадекватните си реакции и не съсипят всичко постигнато.
Но не всички деца имат такъв късмет. На моя приятелка й се наложи за 5 години да сменят 5 училища. Класната на това дете (във втори клас) на всеослушание обяви в двора на училището, че не го иска в класа си, защото е осиновено и неможе да знае дали баща му не е някой убиец?!?! Можете да си представите реакцията на детето, чувайки това от неговата учителка.
На скоро открих пък, че няма как и да се откажеш от образованието в училище. Моя близка, минала преди мен по този път и решила, че сама ще се справи с образованието на детето си, като частен ученик, разбира се (жена с две висши образования и ерудит в своята област) се сблъска със самодоволството на нашата училищна система. Явявайки се на годишните изпити, се оказа, че някои предмети са не само в един и същи ден (по 2-3 предмета), но и малката "грешчица" изпит по един и същи предмет, но в ресорите СИП и ЗИП, при един и същи изпитващ да са в един и същи ден и час, но ученикът няма право да се явява едновременно и на двата изпита. И тази "грешчица" си е на родителя - "...какво са си въобразявали, че ще му дадат по-добро образование, така ли? Е, ще видим дали е така, като им се наложи да повтарят годината". Това е цитат. Не мое тълкование.
И още: ежедневно синът ми учи нови и нови нецензурни думички и епитети (не, че никога не използваме такива), но речникът му в тази област вече е удивително по-богат от моя.
Забраниха на родители да влизат в училището, дори и родителите на първокласници. Защо? За да не виждаме как учителката се е скрила зад две камари тетрадки, докато тумба ученици се боричкат пред бюрото й, ли?
А цените на учебниците? А храната в училище? Ами мръсотията, която децата ни дишат, пипат? А осраните (без извинение) тоалетни, твърде близки по изглед и миризма до допотопните дворни тоалетни от типа дупка в пода? И вечното обяснение - няма пари?! Но най-вече няма учители в училищата. Тази професия, също както и лекарската трябва да е призвание. Защото в ръцете на тези хора са нашите деца. И то докато техните физика, психика и навици са все още крехки и лесно раними. Във тази възраст, когато се формират все още техните личности.

В много от случаите учителите са безсилни. Повечето деца много бързо разбират, че учителя няма никаква възможност да ги накаже. Децата има изключително чувство за справедливост - ако почустват, че са направили нещо нередно и не се почувстват наказани, те започват да проверяват докъде могат да стигнат. Не казвам, че е невъзможно, но е много трудно да се направи нещо, ако знаеш, че на следващия ден възмутен родител ще започне да се кара с теб пред децата и ще те нарича как ли не. Аз съм работила само с големи ученици, където е по-лесно, но имам представа как се работи и с малки. Например, много родители пишат домашните на децата си. Една моя позната беше много учудена, когато я попитах защо прави това. "За да не му се карат". Е, да но домашното се дава, за да може детето да разбере, че е способно да се справи със собствени сили. Темата е много дълга. не се притеснявай, че ще дойде със скъсано яке - децата умеят да се справят в трудни ситуации по-добре от възрастнитеСтига да не им се внушава, че са жертви - тогава те наистина стават такива.